Туристически обекти

Старият възрожденски град
varosh
Наследници на селища с 2-хилядолетна история, многократно преживели превратностите на съдбата, гражданите на град Разград са съхранили за поколенията най-характерното от таланта на своите деди. Уникален паметник на унаследените народни традиции е реставрираният някогашен възрожденски квартал "Вароша". Днес туристическият квартал "Вароша" илюстрира гения на някогашните самоуки архитекти и строители, чудесно съчетание от форми, багри и дърво. Този квартал е своеобразна страница от духовния летопис на стария Разград. Тук са родните домове на много достойни разградчани, които с делата и творческия си гений са ценен принос към националната ни съкровищница. Превърнати в къщи-музеи, тези храмове на родолюбие и духовност са притегателен център за разградчани, многобройните туристи и гости на града.
Сред оригиналния архитектурен ансамбъл на възрожденския квартал "Вароша" се откроява къщата-музей "Станка и Никола Икономови". Този квартал е родно място на редица майстори на четката и перото, на музикалното и певческото изкуство. Свидно място за всеки разградчанин е къщата-музей на големия български композитор, пианист и архитект проф. Димитър Ненов (1902-1953); къщата на италианския възпитаник, художника Драган Данаилов, къщата на научния енциклопедист академик Анание Явашов - ревностен изследовател на историческото и археологическото минало на Разград.
Във "Вароша" са възстановени във възрожденски стил сгради, което се ползват като: Дом на дейците на културата, Къщата на художниците, Къщата на писателите, Дом на архитектите. Най-новата проява на възродените традиции е откритият Етнографски музей, прекрасна защита на българския строителен гений, показващ културните традиции и бит на характерната за този край етнографска група "капанци".
Pobit kamak
Село Побит камък, Община Разград носи името си от високия скален монолит, намиращ се в центъра на селото. Около 1890г. камъкът е разрушен за строителен материал. Остават основите му с диаметър около 1.50 м. През 1976 г. по инициатива на кметството паметникът е възстановен в предишната си форма и височина над 5 м, известен като Побит камък и днес е символ на селото.
Жителите на Побит камък са потомци на балканджии от Габровско. От поколение на поколение се предават легендите за бунтовници, спомените за четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов (Таньо Войвода), които са минали покрай селото. Сред борова и дъбова гора е паметникът, отбелязващ мястото, където на 3 май 1867 г. е отседнала четата на Панайот Хитов със знаменосец - Апостолът на свободата Васил Левски.
В село Побит камък интерес представлява историко-етнографската сбирка, която разказва за бита на местното население в края на XIX и началото на XX век. Селото е основано през 1800 г. от преселници от габровските села. Те са били строители, абаджии, мутафчии, кожухари, коларожелезари. Със своята архитектура, бит, култура и поминък на населението Побит камък е привлекателен кът за отдих и туризъм, той е разградското Боженци.
 
 
topchii
 
Село Топчии се намира в северозападната част на Община Разград. То е едно от селата, обитавано компактно от етнографската група капанци. Богатата информация за духовната и материалната култура на Лудогорието и в частност бита на капанското население дава възможност на учените да направят оригинални изводи за неговия генезис, един от които е, че тази етнографска формация има директна връзка с прабългарската етническа общност, заселила трайно областта в края на VII век.
Етнографският комплекс в село Топчии е открит на 28 ноември 1981 г. Експозицията е създадена да съхрани традициите, бита и културата на капанците. В нея е показан основният поминък на местното население - земеделие и скотовъдство, а от периода на Възраждането - и развитието на занаятите варджийство, дърводелство, кожухарство, сарачество, ковачество. Разкрити са характерните елементи на архитектурата на капанското жилище, сходно с жилищата на останалите етнографски групи, населяващи североизточна България, в т.ч. кивгирът (огнище) и килванът (зидана печка). Тук може да се видят характерните особености в капанското облекло - строго контрастиране на бяло и черно и везаните в червено детайли. Тъканите за постилане и завиване се отличават с богатство на багрите, с композиционна изисканост и чувство за мярка. Дълбоката органическа връзка между материалната и духовната култура на капанското население проличава в празнично-обредната система и във фолклора. Богато накичената сурвачка, характерният коледарски кравай, мелодично звучната народна песен, преданията и легендите, свързани с древността са свидетелство за трайни културно-исторически традиции, които могат да се видят в интересния за посещение от туристите Етнографски комплекс в село Топчии.
 
 
poroishte
 
На 4 км югоизточно от град Разград, в началото на река Боаза-ляв приток на река Бели Лом, е разположено село Пороище /старо име Арнауткьой/, Община Разград. Благоприятните поселищни  и природоклиматични условия са предпоставка за възникване на живот от праисторическо време, за което говорят намерените останки от материалната и духовната култура от каменно-медната епоха, от съществуващото тракоримско селище .
Интересна е историята на днешното село Пороище. Не може да се датира точно създаването на селото, по исторически документи се допуска, че това е станало през втората половина на ХV век. За първи път селото се споменава в турски регистър на джелепкешани /овцевъди/ от 1573 г. под името Арнавуд и с друго название Бинбинаръ/Хиляда извора/. Предполага се, че първите жители на селото са били албанци, дошли след покоряване на родината им от турците, което се потвърждава от старото име на селото и от други писмени извори /турски документи, надписи върху надгробни плочи/.Пътешествениците Доменико Сестини /1779/ и Робърт Уалш /1827/ отбелязват, че Арнауткьой е населено с албанци. През селото минавал главният път от Русе през Разград за Търговище, Шумен и Варна , където се извършвала оживена търговия, свидетелство за което са намерените при археологически разкопки многобройни монети. Застъпени били занаяти като абаджийство, чохаджийство, кожухарство, свещарство, кацарство, каменоделство. По предания е извество, че майстори-каменоделци от Арнауткьой участвали в строежа на голямата джамия "Ибрахим паша" в Разград. За благосъстоянието на селото говорят и четирите църкви, съществували през ХVІІ-ХІХ век, които  били "арбанашки тип", изградени изцяло от камък с двускатен покрив с турски керемиди, украсени със стенописи. През 1810 г селото било унищожено от стихиен пожар, при което останала само една църква "Св. Атанас" запазена до днес.
Арнауткьой не останал настрана от революционното движение. През м. януари 1872 г.  в Разград идва първият помощник на Варил Левски - Ангел Кънчев и основава революционен комитет. След това отива в село Арнауткьой, заедно с разградчанина Гани Чернев и лясковчанина Марин Цонзаров, където учредяват революционен комитет, извършено в "тайната стая" в къщата на свещеник Иван Самоковски /т. нар. Комитетска къща/. Днес тук е уредена музейна сбирка, отразяваща историята на селището до Освобождението от турско робство. Ежегодно разградските туристи провежда поход до Комитетската къща в село Пороище на 19 февруари-обесването на Васил Левски.
 
 
 sborqnovo
 
Обхваща територията на един от най-забележителните центрове на религиозен и политически живот в древна Тракия. Той функционирал през желязната епоха (I хил. пр.н.е) в земите на гетите и преживял най-висок разцвет в нейното начало (IX-VII в.пр.н.е) и в ранно елинистическата епоха. Планировката му е подчинена на концепция, която търсела хармонията между природата и съграденото сред нея и човешката ръка.
В центъра на средището, обхващало около 16 хил.кв.км, в долината на живописната река Крапинец и на двата й бряга били разположени няколко светилища и изградени култови съоръжения. В периферията, в най-високите места се намирали над 100 могили. В сърцето на средището, в двора на алианския манастир "Демир баба" ("Железният баща") край извора било разположен тракийско светилище, от което са запазени останки от IV-I в.пр.н.е). На високото плато, западно от "Демир баба теке", в местността "Камен рид", се намирало едно от най-ранните светилища, основано в началото на I хил.пр.н.е. и действало до IV-III в.пр.н.е., свидетелство за старите тракийски корени на гетското средище, което оформяло един култов комплекс, подчертаващ култа към Великата богиня - Артемида и слънчевия Аполон. И до днес е известна легендата за Железния баща (Демир баба), който оставил следа от стъпката си, когато с две крачки се изкачил от текето на платото. Хилядолетната традиция на свещеното място е запазена до днес. Текето и местата около него са сред най-прочутите и посещавани от тези, които са съхранили традицията за преклонение пред силата на природата - християни и алиани.
На територията на "Сборяново" и в околностите му са открити ценни паметници на тракийското изкуство - три златни обици (отворена халка, завършваща с лъвска глава), отличаваща се с високото ниво на изработката, една сребърна фиала, богат и разнообразен керамичен материал - изделия на местното тракийско грънчарство - изцяло запазени или фрагментирани съдове от ранно-желязната и елинистическата епоха (паници, чаши, големи биконични съдове и др.)
Сред могилните некрополи, ограждащи средището, най-внушителни са западния и източния некрополи на "Сборяново". Предварителните наблюдения свързват отделните групи могили с огледалните отражения на някои от съзвездията. В проучените досега могили са открити различни съоръжения и богати гробни дарове, погребения на животни и ценни предмети.
 
 
sveshtari
 
В северния край на Източния некропол са разположени три в близост една до друга каменни гробници и полуцилиндричен свод. Гробницата под "Гинина могила" (Свещарската гробница) е неповторим паметник на тракийската гробнична архитектура от световно значение. Заедно с другите две изящни по-малки гробници - близнаци, тя образувала единен архитектурен комплекс, създаден в последните десетилетия на IV и началото на III в.пр.н.е. В южната група могили на този некропол централно място заема най-високата (20 м) могила на средището, известна като Голямата Свещарска могила.
Времето на построяване на Свещарската гробница - средата на III век пр.н.е. съвпада с периода на голям политически, икономически и културен разцвет на древнотракийските племена - гетите. Богатата украса и съвършена архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля, за когото е била изградена в съседство неговата столица. В района е съществувала голяма строителна и художествена школа, умело съчетавала елинистическите концепции с местните тракийски религиозни и художествени идеи.
Тракийската царска гробница на неизвестен владетел при село Свещари, Община Исперих, Област Разград е едно от най-сензационните открития през 1982 г. при разкопките на източния некропол. Тя има дължина 7.50 м, ширина при фасадата - 6.50 м, и височина на гробната камера - 4.45 м. Състои се от коридор (дромос) и три квадратни камери - предверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Гробницата е изградена от големи варовикови квадрати, свързани с железни скоби, заляти с олово. В духа на съвременната елинистическа архитектура и изкуство е изпълнена и украсата й. Входът й е фланкиран с две правоъгълни колони - анти, чиито капители имат рисувана украса от яйцевиден орнамент. На тях лежи архитравна плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розети и гирлянди. Много оригинално приложение в украсата на гробната камера са четири дорийски и една коринтска полуколона, долепени до стените, които поддържат архитрав и фриз от метопи и триглифи. В тази архитектурна рамка умело е вместена скулптурна украса от 10 женски фигури с вдигнати ръце като криатиди, изпълнени във висок релеф, високи 1.20 м, представени фронтално, в дълги дрехи (хитони) без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Дълбоката подгъвка на драперията под талията е оформена като обърната цветна чашка от три акантови листа, завършващи с красиво извити нагоре волути. Строгите лица на жените са обрамчени от дълги коси, падащи на раменете като плитки, а на главите си носят калатос. Косите, очите и части от дрехата и сандалите са оцветени в тъмнокафяво, жълто, червено и синьо.
В централната камера върху стената над гробните легла е развита в рисунка темата за обожествяването на владетеля. В центъра на композицията богинята поднася златен венец на владетеля, представен като конник. От двете им страни пристъпва процесия от прислужници и оръженосци с различни дарове в ръце. Тази рисунка по композиция и идея е много близка до големия фриз от Казанлъшката гробница.
Устната традиция при местното население нарича средището "Даусдава" ("Градът на вълците"), име, споменато от Птоломей, вероятно най-древното достигнало до нас название на гетския център. Предположението, както и разположението в Североизточна България, многобройните погребения на кучета в тази част на древна Тракия и в могилите на средището са доказателство и за друга хипотеза, че тук се е намирала резиденцията на гетския владетел Дромихет - Хелис, в която той приел победения от него македонски владетел Лизимах.
Днес наследниците на древните траки по тези земи преоткриват истината за тракийската цивилизация чрез 138-те надгробни могили в района между градовете Разград и Исперих. Най-внушителният паметник на това необикновено съзвездие от могили и некрополи е световноизвестната "Свещарска гробнца", паметник с международно значение, под егидата на ЮНЕСКО, регистрирана като седми недвижим паметник на културата, превърнала се в един от най-атрактивните туристически обекти.
 
 
voden
 
Няма кът, по-прекрасен за човешкото око от Лудогорието. То ни пленява с огненочервените си изгреви и залези, с прохладата на вековните гори и бистри язовири, с красотата и неповторимостта на своята разнообразна флора и фауна.
В Разградски регион са запазени сравнително малко непроменени девствени гори и воденската е  една от тях. На 36 км североизточно от  Разград, в Община Завет, върху площ от 85 хил. дка, се разпростира световноизвестното ловно стопанство "Воден" - любимо място за ловци от страната и европейските страни. На негова територия са създадени всички условия за приятен отдих и лов. Трудно могат да се преброят дивечовите трофеи от Ловно стопанство "Воден", донесли на своите собственици златни медали и отличия. Тук се намира и правителствена резиденция, в която са посрещани официално гостуващи в страната видни държавни ръководители. Стопанството се намира сред една живописна долина на река Чаирдере/Текедере/, в малко долинно разширение, обградено отвсякъде с гори. Воденската гора е благоприятна за развитието на богата фауна и има много добра хранителна база за развъждане на дивеч. Тук на воля се разхождат нейните обитатели: зубри /уникалните представители на европейската фауна, наричани още бизони, най-едрите животни сред копитните бозайници/, сърни и благородни елени, елени-лопатари, сръндаци, муфлон, дива свиня, див заек и др. През 1961 г.  воденските зубри са доставени от Министерството на горите от Полша- 4 от тези редки и красиви животни, които се адаптират и аклиматизират успешно във Воденската гора, която е предимно дъбова и церова, но се среща още  габър, клен, явор, липа и други дървесни и храстови видове и тревна растителност.  Тук се среща и нетипичния вид за региона - черният щъркел, който мигрира през пролетта в горското стопанство и се развива много добре.
Сред този приказен горски свят е построената през 1935 г. от любителите- туристи от разградското туристическо дружество "Буйна гора" хижа. Новата ловна хижа на стопанството, двуетажна сграда, облицована с  черупчест балчишки варовик, което я прави красива и изящна, с широка веранда с дървен парапет на втория етаж и вътрешна архитектура с добра подредба, с окачени по стените ловни трофеи от местен дивеч. Заедно с голямата градена чешма в двора са един изящен ансамбъл.
Днес Ловно стопанство "Воден е едно чудесно място за отдих и международен ловен туризъм.
Разградски градски парк
Градският парк е първият в град Разград и изграждането му започва още през 1901 г. от дружеството по залесяване околностите на града "Лес". Инициативата за създаването му е на Иван Свирачев, един от основателите на дружеството. Още тогава са определени места за игрище (стадион), колодрум и летен театър, които съществуват до днес. На 2 юни 1956 г. е открита Братска могила на загиналите антифашисти, която по-късно е разрушена и близо до нея е построен 25-метров обелиск на новия мемориален комплекс, пантеон на безсмъртието, открит на 16 октомври 1981 г. В парка са построени от членовете на дружество "Лес" още: бюст- паметник на поета-революционер Христо Ботев, през 1948 г., бюст-паметник  на Иван Свирачов, открит на  21 ноември 1972 г. и други скулпторни творби на художници, разположени на територията на парка.
 
 
Лесопарк "Пчелина" е активна зона за отдих на гражданите на територията на Разградски регион. Разположен на около 10 километра, югозападно от Разград, сред смесена борова и брезова гора. Местността представлява долина, с дължина 4 км, разположена в посока "юг-север", полупланински терен и два язовира. Преобладават широколистни гори, ливади, красиви поляни, растат ранни пролетни цветя, а въздухът е свеж и прохладен.
Старото име на "Пчелина" е "Кувънлък", а днешното му наименование произлиза от това, че е място  за отглеждане на пчели. Хората наричат местността още "Варнело", защото пътят през гората е между Русе и Варна.
Характеристиката на района дава възможност през 60-те години на миналия век, след превръщане района на село Воден, Община Завет в природен резерват, местните власти да развият "Пчелина" като зона за краткотраен отдих на населението.
Започва усилено благоустрояване на околността, изгражда се  втория язовир, построяват се хижи, профилакториуми, ресторанти, туристически обекти, а през 80-те години - се маркират пътеки до тези обекти. Двата язовира, разположени един след друг на Пчелинската река, са истинско богатство, защото дават възможност за развитие на различни видове воден спорт и риболов.
В стратегическата програма на Община Разград е заложено приоритетно развитие на екотуризма и селския туризъм. Във връзка с това е защитен  проект на тема: "Лесопарк "Пчелина" - културно-атракционен център", като в концепцията за развитието на целия лесопарк е включено създаване на отделни зони за активен отдих, приятни и развлекателни забавления и спортни занимания за всички възрасти от населението на града, региона и гостуващи-туристи. През 2007г. е открита, изпълнената по проект от Община Разград велопътека от град Разград до лесопарк „Пчелина".
Прочетена 9841 пъти
UNDP
Сайтът е изработен с финансиране от UNDP по програма „Глоб@лни библиотеки – България”
Грантова схема за финансиране на иновативни проекти – 2013.
Global LIb
hacklink al hd film izle duşakabin fiyatları fethiye escort bayan escort - vip elit escort dizi film izle erotik film izle erotik film izle deneme bonusu duşakabin duşakabin temizliği hack forum perabet türk ifşa marsbahis betkom canlı maç izle selcuksports deneme bonusu deneme bonusu veren siteler bahis siteleri jojobet